душман

душман (български)

душман ±

ед.ч.		душ·ман
	непълен член	душ·ма·на
	пълен член	душ·ма·нът
мн.ч.		душ·ма·ни
	членувано	душ·ма·ни·те
бройна форма		душ·ма·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Разг. Враг.

Етимология

от турския език - düşman

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• враг, неприятел, противник
• зложелател