дързък
(пренасочване от дръзкото)
дързък (български)
ед. ч. | м. р. | дър·зък | |
---|---|---|---|
непълен член | дръз·кия | ||
пълен член | дръз·ки·ят | ||
ж. р. | дръз·ка | ||
членувано | дръз·ка·та | ||
ср. р. | дръз·ко | ||
членувано | дръз·ко·то | ||
мн. ч. | дръз·ки | ||
членувано | дръз·ки·те |
Прилагателно име, тип 82a
- Който пренебрегва опасностите, подлага се на риск, проявява или изразява предизвикателна смелост. Дързък човек. Дръзка постъпка.
- Който преминава отвъд ограниченията, отвъд нормите на общоприетото, на приемливото; оскърбителен, груб. Дръзко поведение. Дързък тон.
Етимология
старобълг. дръзъ θρασύς „смел“ (Супр.). Първоначално слав. *dьrxъ, сродна с лит. drąsus „смел“, латв. druoss „смел“, старопрус. dyrsos „добър“, староинд. dhŗşņu- „смел“, старогр. θρασύς „смел“, гот. ga-daursian „осмелявам се“ от ИЕ *dhrs-u-. Слав. *dьrxъ се е видоизменила в слав. *dьrzъ под влияние на ирански форми като авест. dərəzra-/dərəz- „крепък, силен“ (в авест. dərəzi-raθa- „с крепка колесница“), darzišta- „най-силен“, dərəz- „закрепвам“. Иранските форми се отнасят към староинд. dŗhyate „закрепвам“, гот. tulgjan „закрепвам“, ИЕ *delg^h-
Фразеологични изрази
{{{ИЗРАЗИ}}}
Синоними
- себеотрицателен, дръзновен, самоотвержен, неустрашим, смел, настойчив, безцеремонен, агресивен
- нахален, груб, непочтителен, непокорен, нагъл, безсрамен, без да му мигне окото, безочлив, неприличен, арогантен, циничен
- безразсъден, вироглав, необуздан, безгрижен, нехаен, необмислен, неразумен, неблагоразумен
- дебелоок, натрапчив
- високомерен, надменен, пренебрежителен, рязък
- нахакан
- безстрашен, храбър
- решителен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|