Съществително нарицателно име, среден род, тип 67

  1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството.

Етимология

На старобълг. дѣти (мн. ч. παιδία, νήποι „деца“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр., Хил.), дѣтишть παιδίον „дете“ (Зогр., Мар., Син. тр., Супр.)), дѣтѧ „кърмаче“ (Остром.). От *dětę, род. п. *dětętе, производна на слабозасвид. слав. *dětь (сръб.-цслав. дѣть, чеш. диал. děť) < *doitos, от ИЕ *dheh1i-tos, от *dheh1-i- „кърмя, доя“. Мн. ч. деца в бълг. произлиза от събир. форма *дѣтьца.

Фразеологични изрази

Превод

  • немски: Kind (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: copil (ro)
  • руски: ребёнок (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: клинац (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: çocuk (tr)
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: enfant (fr)
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: dítě (cs)
  • шведски: [[]]
  • японски: 子供 (ja)

Синоними

Сродни думи

детство, детски, детински, дечко

Производни думи