дар
дар (български)
ед.ч. | дар | |
---|---|---|
непълен член | да·ра | |
пълен член | да·рът | |
мн.ч. | да·ро·ве | |
членувано | да·ро·ве·те | |
бройна форма | да·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Подарък от близък или търсещ близост (разбирай изгода) човек. Бива користен дар - когато даряващият разчита на облаги вследствие на дара си - т.е. дара му е вид "предплата" и "отключване" на облагите; и безкористен - когато даряващият не очаква нищо от обдарявания, а очаква/получава удовлетворение вътре в себе си, или свише.
- Дарование - дарба, заложби, даровитост свише. Прим. - "Ех, как хубаво си можел да пееш!" -"Дар ми е това, от Бога."
Етимология
Родна славянска дума, една и съща за всички славянски езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними
- подарък, награда, завет, дарение, завещание
- чеиз, зестра
- дарба, надареност, наклонност
- благодат, блаженство, щастие, благо
- помощ, субсидия
Сродни думи
Виж в Синоними.