завещание
завещание (български)
ед.ч. | за·ве·ща·ние | |
---|---|---|
членувано | за·ве·ща·ни·е·то | |
мн.ч. | за·ве·ща·ния | |
членувано | за·ве·ща·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Писмено или устно разпореждане на човек как да се постъпи с имуществото му след неговата смърт.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- завет, дарение, наследство
- последна воля
- завещаване