гурелив
гурелив (български)
ед. ч. | м. р. | гу·ре·лив | |
---|---|---|---|
непълен член | гу·ре·ли·вия | ||
пълен член | гу·ре·ли·ви·ят | ||
ж. р. | гу·ре·ли·ва | ||
членувано | гу·ре·ли·ва·та | ||
ср. р. | гу·ре·ли·во | ||
членувано | гу·ре·ли·во·то | ||
мн. ч. | гу·ре·ли·ви | ||
членувано | гу·ре·ли·ви·те |
Прилагателно име, тип
Етимология
Производна на гурел.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|