гурел
гурел (български)
ед.ч. | гу·рел | |
---|---|---|
непълен член | гу·ре·ла | |
пълен член | гу·ре·лът | |
мн.ч. | гу·ре·ли | |
членувано | гу·ре·ли·те | |
бройна форма | гу·ре·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Засъхнала по клепките слизеста секреция.
Етимология
Среща се само в бълг. гурел и сръб. диал. гурељ. Няма сигурна етимология. В повечето езици се използват фразеологични изрази за това понятие.
Фразеологични изрази
Превод
|
|