връх

връх (български)

връх ±
ед.ч.		връх
	непълен член	вър·ха
	пълен член	вър·хът
мн.ч.		вър·хо·ве
мн.ч.	членувано	вър·хо·ве·те
бройна форма		вър·ха
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 3

Най-високата, най-горната, обикновено заострена част на нещо (покрив, кула, дърво и др.).
Най-високата част от планина, земно възвишение, която се издига и обособява над билото.
Прен. Най-висшата, крайна, пределна степен в проявата на нещо; кулминация, апогей.
Прен. Книж. Само мн. Най-влиятелната или ръководеща част от общество, класа, организация и под.; ръководни кръгове.
Тънка, заострена крайна част на предмет или телесен орган.
Геом. Точка, в която се пресичат раменете на ъгъл, страните или стените на геометрични фигури.
Диал. Земна издигнатина; възвишение, баир.
Диал. Каймак, сметана на мляко.

Етимология

Фразеологични изрази

◊ Връх на айсберга. Книж. Известната, видимата част от дадено явление, дейност, чиито най-съществени страни остават скрити, неизвестни за повечето хора. ◊ Връх на сладоледа. Разг. Нещо, което е изключително качествено, ценно, интересно или притежава някакво друго качество във висока степен.

Превод

английски: top, peak
арабски: [[]]
арменски: [[]]
африкаанс: [[]]
белоруски: [[]]
гръцки: [[]]
датски: [[]]
есперанто: [[]]
естонски: [[]]
иврит: [[]]
индонезийски: [[]]
ирландски: [[]]
исландски: [[]]
испански: cima, pico
италиански: cima, picco
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: [[]]
латински: [[]]
литовски: [[]]

немски: die Spitze, der Gipfel
норвежки: [[]]
персийски: [[]]
полски: [[]]
португалски: [[]]
румънски: [[]]
руски: верши́на, верх, пик
словашки: [[]]
словенски: [[]]
сръбски: [[]]
тайландски: [[]]
турски: üst
унгарски: [[]]
фински: [[]]
френски: cime, sommet
холандски: [[]]
хърватски: [[]]
чешки: [[]]
шведски: [[]]
японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

връхна връхлитам