върлина

върлина (български)

върлина ±

ед.ч.		вър·лѝ·на
	членувано	вър·ли·на·та
мн.ч.		вър·ли·ни
	членувано	вър·ли·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Дълъг кол,прът.

Етимология

Сродни форми: сърбохърв. вр̏љика „кол от ограда, подпорка на плет“, словен. vrlína „градинска вратичка“, слов. vrlina „дъска от колатен щит“, чеш. диал. (Моравия) vrlina „една от двете греди на стълба или на снопарски ритли“. Праслав. *vьrlina, *vьrlika. Старинна тюркска заемка, срв. чуваш. вĕрлĕк [və^wrlək] „кол от ограда“, чагат. örläk „мачта“, казах. өрлөк „прът за разсад“, с промяна на окончанието на слав. почка, където -ik(a) е схванато като наставка. У БЕР-1, 211 слав. форми са неправилно отнесени към лит. svìrtis, латв. svirts „кобилица“, които са производни съответно на лит. sver̃ti, svẽria, латв. sver̃t, sverju „претеглям“, „повдигам с лост“ и сродни с лит. svãras „тегло, теглилка“, рус. осви́р „лост“ (*ob-svirъ), герм. *swēra- „тежък“, а не на ие. *wer- „пъхам“.

Превод

английски: pole, staff арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: palo италиански: palo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Stab норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: шест словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: perche холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• прът, дърво
• висок, дълъг
• кол