шест
шест (български)
Числително име, тип броен
Етимология
Старобълг. шесть.
Праслав. *šestь първоначално означава „шестица“, и е сродно на лит. šеši, латв. seši, авест. xšvaš, староинд. şаţ, şаşţis, старогръц. ἕξ, лат. sех, алб. gjashtë, гот. saihs, староисл. sétt, староирл. sé, уелс. сhwесh, тохар. А şäk, В şkas от и.-е. *s(v)ek's.
Фразеологични изрази
Превод
|
|