вълшебник

вълшебник (български)

вълшебник ±

ед.ч.		въл·шеб·ник
	непълен член	въл·шеб·ни·ка
	пълен член	въл·шеб·ни·кът
мн.ч.		въл·шеб·ни·ци
	членувано	въл·шеб·ни·ци·те
бройна форма		въл·шеб·ни·ка
звателна форма		въл·шеб·ни·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

лице изпълняващо вълшебства, магия

Етимология

Произв. от *вълшебен. В нбълг. заето от рус. *волшебный, произв. от волхв.

Превод

английски: wizard (en) арабски: الساحر арменски: [[]] африкаанс: towenaar белоруски: [[]] гръцки: μάγος датски: stjernehul есперанто: sorĉisto естонски: [[]] иврит: מכשף индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: mago италиански: mago китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Zauberer (de) норвежки: [[]] персийски: جادو полски: [[]] португалски: bruxo румънски: vrãjitor руски: колдун словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: čarobnjak тайландски: [[]] турски: sihirbazlık ile ilgili, sihirbaz унгарски: varázsló фински: velho френски: sorcier холандски: tovenaar хърватски: [[]] чешки: kouzelník шведски: trollkarl японски: [[]]

Синоними

• магьосник, чародей, чудотворец
• гадател
• заклинател