възбудя
възбудя (български)
Сегашно време | въз·бу·дя |
---|---|
Мин. св. време | въз·бу·дих |
Мин. несв. време | въз·бу·дех |
Повел. наклонение | въз·бу·ди |
Мин. страд. причастие | въз·бу·ден |
Мин. деят. св. причастие | въз·бу·дил |
Мин. деят. несв. причастие | въз·бу·дел |
Сегашно деят. причастие | въз·бу·дещ |
Деепричастие | въз·бу·дей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , несвършен
(класификация — )
Етимология
старобълг. възбоудити > будя.
Фразеологични изрази
Превод
|
|