Представени са всички форми на глагола възбудя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·бу·дя въз·бу·дим
2 лице въз·бу·диш въз·бу·ди·те
3 лице въз·бу·ди въз·бу·дят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·бу·дих въз·бу·дих·ме
2 лице въз·бу·ди въз·бу·дих·те
3 лице въз·бу·ди въз·бу·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице въз·бу·дех въз·бу·дех·ме
2 лице въз·бу·де·ше въз·бу·дех·те
3 лице въз·бу·де·ше въз·бу·де·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбудил съм възбудила съм възбудило съм възбудили сме
2 лице възбудил си възбудила си възбудило си възбудили сте
3 лице възбудил е възбудила е възбудило е възбудили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възбудил бях възбудила бях възбудило бяхме възбудили
2 лице беше възбудил беше възбудила беше възбудило бяхте възбудили
3 лице беше възбудил беше възбудила беше възбудило бяха възбудили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще възбудя ще възбудим
2 лице ще възбудиш ще възбудите
3 лице ще възбуди ще възбудят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възбудил ще съм възбудила ще съм възбудило ще сме възбудили
2 лице ще си възбудил ще си възбудила ще си възбудило ще сте възбудили
3 лице ще е възбудил ще е възбудила ще е възбудило ще са възбудили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да възбудя щяхме да възбудим
2 лице щеше да възбудиш щяхте да възбудите
3 лице щеше да възбуди щяха да възбудят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възбудил щях да съм възбудила щях да съм възбудило щяхме да сме възбудили
2 лице щеше да си възбудил щеше да си възбудила щеше да си възбудило щяхте да сте възбудили
3 лице щеше да е възбудил щеше да е възбудила щеше да е възбудило щяха да са възбудили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбудел съм възбудела съм възбудело съм възбудели сме
2 лице възбудел си възбудела си възбудело си възбудели сте
3 лице възбудел (е) възбудела (е) възбудело (е) възбудели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възбудил съм възбудила съм възбудило съм възбудили сме
2 лице възбудил си възбудила си възбудило си възбудили сте
3 лице възбудил (е) възбудила (е) възбудило (е) възбудили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възбудил била съм възбудила било съм възбудило били сме възбудили
2 лице бил си възбудил била си възбудила било си възбудило били сте възбудили
3 лице бил (е) възбудил била (е) възбудила било (е) възбудило били (са) възбудили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възбудя щяла съм да възбудя щяло съм да възбудя щели сме да възбудим
2 лице щял си да възбудиш щяла си да възбудиш щяло си да възбудиш щели сте да възбудите
3 лице щял (е) да възбуди щяла (е) да възбуди щяло (е) да възбуди щели (са) да възбудят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възбудил щяла съм да съм възбудила щяло съм да съм възбудило щели сме да сме възбудили
2 лице щял си да си възбудил щяла си да си възбудила щяло си да си възбудило щели сте да сте възбудили
3 лице щял (е) да е възбудил щяла (е) да е възбудила щяло (е) да е възбудило щели (са) да са възбудили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възбудил бих възбудила бих възбудило бихме възбудили
2 лице би възбудил би възбудила би възбудило бихте възбудили
3 лице би възбудил би възбудила би възбудило биха възбудили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
въз·бу·ди въз·бу·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·бу·ден
непълен член въз·бу·де·ния
пълен член въз·бу·де·ни·ят
женски род въз·бу·де·на
членувано въз·бу·де·на·та
среден род въз·бу·де·но
членувано въз·бу·де·но·то
множествено число въз·бу·де·ни
членувано въз·бу·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·бу·дил
непълен член въз·бу·ди·лия
пълен член въз·бу·ди·ли·ят
женски род въз·бу·ди·ла
членувано въз·бу·ди·ла·та
среден род въз·бу·ди·ло
членувано въз·бу·ди·ло·то
множествено число въз·бу·ди·ли
членувано въз·бу·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·бу·дел
непълен член въз·бу·де·лия
пълен член въз·бу·де·ли·ят
женски род въз·бу·де·ла
членувано въз·бу·де·ла·та
среден род въз·бу·де·ло
членувано въз·бу·де·ло·то
множествено число въз·бу·де·ли
членувано въз·бу·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род въз·бу·дещ
непълен член въз·бу·де·щия
пълен член въз·бу·де·щи·ят
женски род въз·бу·де·ща
членувано въз·бу·де·ща·та
среден род въз·бу·де·що
членувано въз·бу·де·що·то
множествено число въз·бу·де·щи
членувано въз·бу·де·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

въз·бу·дей·ки