въдица (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

  1. Кукичка и уред за риболов.

Етимология

ст.-бълг. ѫда, ѫдица ἄγκιστρον. От праслав. *ǫdica, което обикновено се обяснява от представка *оn- и корен *dheh1- „поставям“, т.е. „уред, на който е турено, поставено нещо, червей, стръв“. Сравнява се по словообразуване с латв. uodne „плаз на шейна; дърво, върху което е турен сандъкът“, еñdаs „част от селска шейна“.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: angle
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: вуда (be)
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски:  (et)
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: das Angel
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: wędka (pl)
  • португалски: [[]]
  • румънски: undiţă (ro)
  • руски: удочка (ru)
  • словашки: [[]]
  • словенски: odica (sl)
  • сръбски: удица (sr)
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • украински: вудка (uk)
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: udica (hr)
  • чешки: udice (cs)
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

дяна

Производни думи

въдичар