войска
войска (български)
ед.ч. | войс·ка | |
---|---|---|
членувано | войс·ка·та | |
мн.ч. | войс·ки | |
членувано | войс·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. воиска „война“ (Син. мол.), сръб.-цслав. воиска στρατός „войска“. Праслав. *vojьsko от *vojь във воин, война, свързана с ИЕ глагол *uei- „гоня“: лит. veju, vyti „гоня, преследвам“, староинд. vēti „преследва, стреми се“, авест. vayeiti „гони, преследва“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
войнство, армия, въоръжена сила, военна сила, милиция, аскер