война
война (български)
ед.ч. | вой·на | |
---|---|---|
членувано | вой·на·та | |
мн.ч. | вой·ни | |
членувано | вой·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Въоръжена борба между две или няколко държави, народи, племена или между обществени групи вътре в държавата.
- Прен. Разг. Остър конфликт, безкомпромисна борба между отделни лица или групи.
- Прен. Активна и безкомпромисна борба за премахване или унищожаване на нещо.
- Диал. Войска.
Етимология
Фразеологични изрази
◊ Гражданска война. Полит. Въоръжено стълкновение между гражданите вътре в една държава, което има политически или социални причини. ◊ Маневрена война. Воен. Война, в която при бойните действия широко се прилага маньовърът. ◊ Студена война. Полит. Стратегия на напрежение между военно-политическите блокове на Запада и Изтока в периода 1946-1990 г. ◊ Компроматна война. Полит. Политическа борба, която се води чрез използване на компромати срещу политическите опоненти. > Война на нерви. Разг. Състояние на напрежение, създадено от непреки враждебни действия, с които се цели да се сломи моралната сила на противника.
Превод
|
|
Синоними
- бой, битка, сражение, стълкновение, бран, схватка, сблъскване, борба, враждебност, военни действия, въоръжен конфликт
- воюване, военно дело