броня

броня (български)

броня ±

ед.ч.		бро·ня
	членувано	бро·ня·та
мн.ч.		бро·ни
	членувано	бро·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. В древността или в Средновековието — облекло от метални халки, плочки или от гьон, предназначено за защита на тялото от удари с хладно оръжие (копие, меч, стрела и др.) по време на бой.
2. Предпазна дебела метална обвивка на бойни машини (танкове, военни кораби, влакове, автомобили и др.) // Продълговата метална част, поставена водоравно отпред и отзад на автомобилна кола за презпазване от удар.
3. Анат. Защитна костна или люспеста дебела обвивка у някои земноводни бозайници.
4. Техн. В електротехниката или в машиностроенето — пластмасова, каучукова, метална или друга обвивка на кабели, уреди или електрически инструменти, използвана като средство за защита на този, който работи с тях, или за защита на самите предмети от вредни външни влияния.

Етимология

Старобълг. брънѩ.

Стара заемка от герм. езици - гот. brunjo, ст.в.нем. brunnja „броня“.

Превод

английски: armor (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: bruņas латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Panzer (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• щит, ризница, обвивка
• защита
• егида, закрила, покровителство
• предпазител