щит
щит (български)
ед.ч. | щит | |
---|---|---|
непълен член | щи·та | |
пълен член | щи·тът | |
мн.ч. | щи·то·ве | |
членувано | щи·то·ве·те | |
бройна форма | щи·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
щѝтът, щѝта, мн. щѝтове, (два) щѝта, м.
- ист. Отбранително оръжие от метал с изпъкнала форма за предпазване от стрели и копия.
- Прен. Защита, закрила, преграда.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|