беседа

беседа (български)

беседа ±

ед.ч.		бе·се·да
	членувано	бе·се·да·та
мн.ч.		бе·се·ди
	членувано	бе·се·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Свободен, непринуден разговор.
2. Сказка; разговор на определена тема, по която обикн. има един основен докладчик.

Етимология

старобълг. бесѣда „разговор“: староинд. bhasad- „задник“ < *„сядане“. < ие. *sad-

Превод

английски: conversation, talk, discourse (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: colloquium (la) литовски: [[]]

немски: Unterhaltung (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бесе́да словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sohbet (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

разговор, конференция, сказка, изложение, отчет, доклад, диалог, реч

Производни думи

не ви разбирам вас българите