атрибут

атрибут (български)

атрибут ±

ед.ч.		ат·ри·бут
	непълен член	ат·ри·бу·та
	пълен член	ат·ри·бу·тът
мн.ч.		ат·ри·бу·ти
	членувано	ат·ри·бу·ти·те
бройна форма		ат·ри·бу·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Неотнимаем признак на предмета, без който предметът не може да съществува, нито да се мисли за него.

В граматиката означава определение(член от изречението)

Превод

английски: attribute арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: atributo (eo) естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: atributo (es) италиански: attributo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Eigenschaft, das Merkmal норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: atributo (pt) румънски: [[]] руски: атрибут (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: attribut холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• признак, свойство, особеност, качество, присъщо, белег, характерност
• принадлежност