ад (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

  1. мн. (рядко) а̀дове, след числ. а̀да, м. Само ед. Според религиозните вярвания — място в задгробния свят, където след смъртта душите на грешните са подложени на вечни мъки; пъкъл, преизподня.
  2. Прен. Място или обстановка, където пребиваването е непоносимо, мъчително поради различни физически влияния, които силно дразнят, измъчват.
  3. Само ед. Прен. Тежко, мъчително душевно страдание; непоносими нравствени мъки.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

пъкъл, преизподня

Сродни думи

Производни думи