абсолютизъм (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11

  1. ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Полит. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт
  1. Неограничена еднолична върховна власт.

◊ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на ХVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на "просветените философи" като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.

Етимология

Фр. absolutisme

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: absolutism (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Absolutismus (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: absolutyzm
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: абсолютизм
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

самовластие, пълновластие, диктатура, автокрация, всемогъщество, неограничена власт, неограничена монархия, самодържавие, тирания, деспотизъм

Сродни думи

Производни думи

Библиография

  • „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14