автокрация (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

  1. мн. (рядко) ‑ии, ж. полит. Само ед. Полит. Форма на държавно управление, при което едно лице разполага с неограничена власт; самодържавие, автократизъм // Ед. и мн. Държава с такава форма на управление.

Етимология

От гр. αа̀τοκρατία . Друга форма: автокра̀тия рус.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: autocracy (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: автократия
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

абсолютизъм, самовластие, самодържавие, монархизъм

Сродни думи

Производни думи

Библиография

  • „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 15.