явор
явор (български)
ед.ч. | явор | |
---|---|---|
непълен член | яво·ра | |
пълен член | яво·рът | |
мн.ч. | яво·ри | |
членувано | яво·ри·те | |
бройна форма | яво·ра | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Горско дърво с широки длановидни листа и бяла дървесина. Acer pseudoplatanus.
Етимология
старобълг. аворовъ < ст.в.нем. аhоrn или бав. диал. *āhor „клен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|