ябълка (български)

 
Ябълка

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

я́бълка (Malus domestica)

  1. Растение - дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae), култивирано заради плода и широко разпространено в света. В диво състояние расте в Централна Азия.

Етимология

от старобългарски аблъко, произход от праславянски ablъko. За сравнение: южнославянските езици - македонски јаболко, сръбски јабука (jabuka), което съвпада с пиринския диалект ябука, хърватски jabuko и словенски jabolko; източнославянски езици: руски яблоко, украински яблуко, беларуски яблык; западнославянски: чешки jablko, словашки jablko и полски jabłko.

Фразеологични изрази

  • „От яйцето до ябълката“ — древните римляни започвали обеда с яйца и го завършвали с ябълки; от начало до край, от а до я, от игла до конец.

Превод

Синоними

ябука (диал.); ФИ Ябуков, Ябукарски.

Сродни думи

ябълчен п.; МИ с. Ябълчево, Бургаско; с. Ябълчени, Кърджалийско.

Производни думи

ябълков п., ябълкар м., ябълкарски п.


МИ с. Ябълково, Кюстендилско; с. Ябълковец, Кърджалийско и Хасковско; с. Ябълковци, Габровско. ЛИ Ябълка ж.; ФИ Ябълков, Ябълкаров.