ябълка
ябълка (български)
ед.ч. | ябъл·ка | |
---|---|---|
членувано | ябъл·ка·та | |
мн.ч. | ябъл·ки | |
членувано | ябъл·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
я́бълка (Malus domestica)
- Растение - дърво от рода Malus, принадлежащ към семейство Розоцветни (Rosaceae), култивирано заради плода и широко разпространено в света. В диво състояние расте в Централна Азия.
Етимология
от старобългарски аблъко, произход от праславянски ablъko. За сравнение: южнославянските езици - македонски јаболко, сръбски јабука (jabuka), което съвпада с пиринския диалект ябука, хърватски jabuko и словенски jabolko; източнославянски езици: руски яблоко, украински яблуко, беларуски яблык; западнославянски: чешки jablko, словашки jablko и полски jabłko.
Фразеологични изрази
- „От яйцето до ябълката“ — древните римляни започвали обеда с яйца и го завършвали с ябълки; от начало до край, от а до я, от игла до конец.
Превод
|
|
Синоними
ябука (диал.); ФИ Ябуков, Ябукарски.
Сродни думи
ябълчен п.; МИ с. Ябълчево, Бургаско; с. Ябълчени, Кърджалийско.
Производни думи
ябълков п., ябълкар м., ябълкарски п.
МИ с. Ябълково, Кюстендилско; с. Ябълковец, Кърджалийско и Хасковско; с. Ябълковци, Габровско. ЛИ Ябълка ж.; ФИ Ябълков, Ябълкаров.