шуплив
шуплив (български)
ед. ч. | м. р. | шуп·лив | |
---|---|---|---|
непълен член | шуп·ли·вия | ||
пълен член | шуп·ли·ви·ят | ||
ж. р. | шуп·ли·ва | ||
членувано | шуп·ли·ва·та | ||
ср. р. | шуп·ли·во | ||
членувано | шуп·ли·во·то | ||
мн. ч. | шуп·ли·ви | ||
членувано | шуп·ли·ви·те |
Прилагателно име, тип
Етимология
старобълг. шупль „слаб“. Среща се в сръб. шупаљ „порест“, хърв. šup, šupalj „кух“, слов. šupelj „порест“, šuplja „пещера“. Неясна - значенията се обединяват около „кух, празен“, докато лит. šiupti „развалям се, гния (за дърво)“, sušiupęs „гнил“ се разминават в значинията си.
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|