шлем
шлем (български)
ед.ч. | мет·ла | |
---|---|---|
членувано | мет·ла·та | |
мн.ч. | мет·ли | |
членувано | мет·ли·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Етимология
Праслав. *šеlmъ, умал. *šelmę, род. п. -еnе „шлем“ < старогерм. *helmaz, гот. hilms, старовисоконем., средноввисоконем. hëlm, старосканд. hjalmr „шлем“
Фразеологични изрази
Превод
|
|