шиш
шиш (български)
ед.ч. | шиш | |
---|---|---|
непълен член | ши·ша | |
пълен член | ши·шът | |
мн.ч. | ши·шо·ве | |
членувано | ши·шо·ве·те | |
бройна форма | ши·ша | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Дълга желязна пръчка, заострена на единия край.
- Прът или пръчка, на които пекат набучено месо над жарава.
- разг. Дълга игла за ръчно плетене на чорапи, трико и подобни.
Етимология
От тур. şiş.
Фразеологични изрази
Превод
|
|