шип

шип (български)

шип ±

ед.ч.		шип
	непълен член	ши·па
	пълен член	ши·път
мн.ч.		ши·по·ве
	членувано	ши·по·ве·те
бройна форма		ши·па
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

от старобълг. *шипъ „острие, бодил“ в шипъкъ „розов храст“ (Супр.) със съответствие в лит. šipulys „треска“, šipulukai „кибрит“, šiepti „озъбвам се“ (<*kseip-), успоредно с лит. skiepas „калем за присаждане“ (*skeip-), слав. *ščipati „щипя“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• бодил, трън, острие, остен, игла
• зъб, федер
• заострен край, клин
• металически прът, кол
• бодило