шемет
шемет (български)
ед.ч. | ше·мет | |
---|---|---|
непълен член | ше·ме·та | |
пълен член | ше·ме·тът | |
мн.ч. | ше·ме·ти | |
членувано | ше·ме·ти·те | |
бройна форма | ше·ме·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Разг. Световъртеж, замайване.
- Опиянение, унес, омая.
- Прен. Разг. Особен, странен, завеян човек; чудак. Голям шемет
- Въртеж, замайване, главозамайване, зашеметяване.
Етимология
Заета от тур. şamata „врява, шум“, от араб. شماتة [šamātat] „безрасъдна веселба“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|