шемет (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

  1. Разг. Световъртеж, замайване.
  2. Опиянение, унес, омая.
  3. Прен. Разг. Особен, странен, завеян човек; чудак. Голям шемет
  4. Въртеж, замайване, главозамайване, зашеметяване.

Етимология

Заета от тур. şamata „врява, шум“, от араб. شماتة [šamātat] „безрасъдна веселба“.

Фразеологични изрази

Превод

  • маори: der Schwindel, der Taumel (mi)
  • немски:  (de)
  • норвежки:  (no)
  • персийски:  (fa)
  • полски:  (pl)
  • португалски:  (pt)
  • румънски:  (ro)
  • руски:  (ru)
  • самоански:  (sm)
  • сингалски:  (si)
  • словашки:  (sk)
  • словенски:  (sl)
  • сръбски:  (sr)
  • тагалог:  (tl)
  • тайландски:  (th)
  • турски:  (tr)
  • украински:  (uk)
  • унгарски:  (hu)
  • урду:  (ur)
  • фински:  (fi)
  • френски:  (fr)
  • фрисийски:  (fy)
  • хавайски:  (haw)
  • хинди:  (hi)
  • холандски:  (nl)
  • хърватски:  (hr)
  • чешки:  (cs)
  • шведски:  (sv)
  • шотландски:  (sco)
  • японски:  (ja)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

шеметен