шанец
шанец (български)
ед.ч. | ша·нец | |
---|---|---|
непълен член | ша·не·ца | |
пълен член | ша·не·цът | |
мн.ч. | шан·ци | |
членувано | шан·ци·те | |
бройна форма | ша·не·ца | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8
- Дълъг окоп, в който се укриват стрелците по време на бой.
- Дълъг крайпътен ров.
Етимология
От нем. Schanze.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- шанец в Речник на българския език