чука
чука (български)
ед.ч. | чу·ка | |
---|---|---|
членувано | чу·ка·та | |
мн.ч. | чу·ки | |
членувано | чу·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | чу·ка | |
---|---|---|
членувано | чу·ка·та | |
мн.ч. | чу·ки | |
членувано | чу·ки·те | |
звателна форма | — |
|
|