чувен
чувен (български)
ед.ч. | чу·вен | |
---|---|---|
непълен член | чу·ве·на | |
пълен член | чу·ве·нът | |
мн.ч. | чу·ве·ни | |
членувано | чу·ве·ни·те | |
бройна форма | чу·ве·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Растение Chenopodium bоnushеnriсus L. Други имена: дива лобода, див спанак, влашки спанак. Използва се в производството на халва.
- Диал. тенджера, тава.
Етимология
- от тур. çöven „растение чувен“.
- Среща се и в рум. ceaun, тат. чуен „вид метален съд, чугун“, укр. чавун, чаун. Тюркски произход: чагат. čüjün „чугун“ < *čügün < кит. Имат ли връзка старобълг. чъванъ „вид съд“ (Мар.), чьваньчии „виночерпец“ (Сб. Златоструй - 11 в.)?
Фразеологични изрази
Превод
|
|