чорлав
чорлав (български)
ед. ч. | м. р. | чор·лав | |
---|---|---|---|
непълен член | чор·ла·вия | ||
пълен член | чор·ла·ви·ят | ||
ж. р. | чор·ла·ва | ||
членувано | чор·ла·ва·та | ||
ср. р. | чор·ла·во | ||
членувано | чор·ла·во·то | ||
мн. ч. | чор·ла·ви | ||
членувано | чор·ла·ви·те |
Прилагателно име, тип 76
1. Който е с невчесана коса; рошав. 2. За брада, коса – невчесан, рошав.
Етимология
Прабългарска дума. Неотделима от тур. tırmık „гребло“, тофалар. дырғах „гребен“, узб. tirnamak „чеша“ от тюрк. *dïr- „чеша, дера, реша“. От същия корен са и чуваш. чĕрне, старотюрк. tïrŋaq, татар. тырнак, узб. tirnoq, уйгур. тирнақ, туркмен. дырнақ, хакас. тырғах, якут. тыҥырах „нокът“ от *dïr-ŋa-. Видно е, че d+ï > č в прабългарски и чувашки.
Фразеологични изрази
Синоними
рошав, несресан, невчесан, рунтав, разчорлен, разрошен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|