читак (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

етноним за селянин (човек с ниска култура) мн. читаци, м. 1.Остар. Пренебрежително за турчин. 2.разг. Пройдоха, дрипльо, мърляч. 3.pазг. вулг. Мъжки член. Барам си читака.

Етимология

предполагаем произход от „чит ак“ - „плетен бял“, свързан с белите комини по къщите или със заплетен произход [1].

Фразеологични изрази

„Гочо, що си се разкопчал като ахиевски читак?“ Иван Вазов, „Под игото“, гл. I. Гост

Превод

  • английски: [[]]
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: [[]]
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи