чешма
чешма (български)
ед.ч. | чеш·ма | |
---|---|---|
членувано | чеш·ма·та | |
мн.ч. | чеш·ми | |
членувано | чеш·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
от тур. çeşme < перс. چشمه „извор, дупка“
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | чеш·ма | |
---|---|---|
членувано | чеш·ма·та | |
мн.ч. | чеш·ми | |
членувано | чеш·ми·те | |
звателна форма | — |
от тур. çeşme < перс. چشمه „извор, дупка“
|
|