чех
чех (български)
ед.ч. | чех | |
---|---|---|
непълен член | че·ха | |
пълен член | че·хът | |
мн.ч. | че·хи | |
членувано | че·хи·те | |
бройна форма | че·хи | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Представител на основното население на Чехия и Моравия.
Етимология
Праслав. čеxъ: сърбохърв. ЛИ Čeh (15 в.), чеш.-цслав. чехы bohemii, чешьскыи (легенда за св. Вацлав), ст.-чеш. čесh (хрон. Далимил), чеш., слов. čесh, пол. Сzесh „Чехия“, г.-луж. čесh, г.-луж. сесh, укр. чех, ст.-рус. чехы мн. (често в Началната руска летоп.), чахы (вероятно получило -а- под влиянието на лѧхы, ляхы „поляци“), унг. cseh. Без сигурна етимология. Предполага се, че е усечена форма от *četьnikъ „четник“, *čеtа „чета, тълпа“, *česlavъ или от *čeljadinъ (Mikkola, Ursl. Gr. I, 8; РФВ 48, 273; Bernecker I, 152, Vasmer, REW 4,353) или *čędo „чедо“ (Jakobson, Slavische Rundschau 10 (1938) 6, 10), което не е сигурно и противоречи на унг. форма, която не дава основания за наличие на носова гласна. Важно е да се вземе предвид, че това е локален етноним, който не се среща никъде другаде освен в Моравия и Чехия. Старото население на областта е носело името Boii, които са били от келтски произход.
Фразеологични изрази
Превод
|
|