чесън (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

  1. тревисто растение от семейство лукови, чиито стебла и луковици се използват за подправка.
  2. стебла или луковици на чесън

Етимология

Праслав. *čеsnъ се възстановява въз основа на старорус. чеснъкъ.

Сравнението с келт. форми: староирл. cainnenn, уелс. cennin „праз“ от *kasn- показва, че думата е заета от прединдоевропейски език.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

чеснов лук

Сродни думи

Производни думи

чесноизстисквача