чертог
чертог (български)
ед.ч. | чер·тог | |
---|---|---|
непълен член | чер·тог·а | |
пълен член | чер·тог·ът | |
мн.ч. | чер·тоз·и | |
членувано | чер·тоз·и·те | |
бройна форма | чер·тог·а | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
Етимология
От старобългарската чрьтогъ, θάλαμος "дворец, палат" „покои, стая“, νυμφών „брачно ложе“ (Син. пс., Син. тр., Супр., Соф. пс.). Юслав. *čьrtogъ (съдейки по рус. чертог). Думата е прабългарска по произход, сравнение с перс. čārtāk „балкон, навес“ (букв. „четири (čār) свода (ţāq)“, от араб.)
Фразеологични изрази
Превод
|
|