череша
череша (български)
ед.ч. | че·ре·ша | |
---|---|---|
членувано | че·ре·ша·та | |
мн.ч. | че·ре·ши | |
членувано | че·ре·ши·те | |
звателна форма | че·ре·шо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Дърво с червени ядливи плодове, зреещи през пролетта.
- Плод от череша.
Етимология
Заета от балк.-лат. *čereša, клас.-лат. cerasia „вишнево дърво“, срв. рум. cireaşă, мъгл.-рум. ţeriaşă. Другата слав. форма *čeršьna (сръб., чеш., слов., пол., рус.) е заета от лат. cer(a)sinus прил. „вишнев“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|