череп
череп (български)
ед.ч. | че·реп | |
---|---|---|
непълен член | че·ре·па | |
пълен член | че·ре·път | |
мн.ч. | че·ре·пи | |
членувано | че·ре·пи·те | |
бройна форма | че·ре·па | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Костите, които образуват твърдата част на главата у човека и животните.
Етимология
ст.-бълг. чрѣпъ ὄστρακον (Мих. пат.), чрѣпица ὄστρακα „глинен отломък“. Свързана с лит. kerpu, kirpti „режа“. Поради морф. структура тук вероятно не се отнасят ст.-инд. kаrраrаs м. „хралупа, череп“, и арм. kаŕар'n „череп, глава“.
Фразеологични изрази
- черепна кутия
Превод
|
|