черво
черво (български)
ед.ч. | чер·во | |
---|---|---|
членувано | чер·во·то | |
мн.ч. | чер·ва | |
членувано | чер·ва·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Част от храносмилателната система във вид на тръба.
Етимология
Старобълг. чрѣво от праслав. čěrvo < *ker-u-.
Сродни думи: с др. окончание *ker-m- старопрус. kērmens „тяло“, староинд. čarman, перс. čarm, осет. царм „кожа“, старогръц. κείρω „режа“ от ие. *ker-.
Фразеологични изрази
Превод
|
|