чене
чене (български)
ед.ч. | че·не | |
---|---|---|
членувано | че·не·то | |
мн.ч. | че·не·та | |
членувано | че·не·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
- Челюст.
- Изкуствена челюст със зъби, зъбна протеза.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
ед.ч. | че·не | |
---|---|---|
членувано | че·не·то | |
мн.ч. | че·не·та | |
членувано | че·не·та·та |
|
|