ченге
ченге (български)
ед.ч. | чен·ге | |
---|---|---|
членувано | чен·ге·то | |
мн.ч. | чен·ге·та | |
членувано | чен·ге·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Жарг. Полицай.
Етимология
Вероятно от тур. çengi „професионална танцьорка“ (< нперс. چنگى [čangī]) със специализация на значението или съкратена от ченгел.
Фразеологични изрази
Превод
|
|