чаша
чаша (български)
ед.ч. | ча·ша | |
---|---|---|
членувано | ча·ша·та | |
мн.ч. | ча·ши | |
членувано | ча·ши·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Съд за пиене на течности.
- Единица мярка за течни и насипни продукти, използвана най-често в готварството.
Етимология
старобълг. чаша ποτήριον (Син. тр., Супр.). Общослав. дума *čаšа, заета от иран. форма *čāš(a)- „обяд“ (срв. нперс. چشيدن [čаšīdаn] „вкусвам“, چاشت [čāšt] „закуска, ранен обяд“, چاش [čāš] „обяд“ (диал.), в памирските езици: вах. č̣əṣ̌ək „опитване на вкус“, č̣oṣ̌t „обяд“, ишк. č̣āšt, шугн. cox̣t, сарък. cux̣t „обяд“, ягн. peč̣aš- „опитва на вкус“), староинд. cáṣakaṣ „чаша, чаша за вино, спиртна напитка“, cáṣati „той яде“). Тази форма е заета от ср.-перс. в арм. ճաշ [čaš] „вечеря“, ճաշակ [čаšаk] „вкус; съд за напитки“ (< иран. *čаšаkа). Съдейки по значението в арм. ճաշակ слав. праезик е специализирал независимо значението от „опитване на вкус“ в „съд за опитване на вкус; чаша“. От слав. заета в старопрус. kiosi „чаша“, рум. ceaşcă, унг. csesze.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
чашка, чашчица