циганин
циганин (български)
ед.ч. | ци·га·нин | |
---|---|---|
непълен член | ци·га·ни·на | |
пълен член | ци·га·ни·нът | |
мн.ч. | ци·га·ни | |
членувано | ци·га·ни·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ци·га·ни·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
Циганите са преселници от западна Индия, обитавали там район с подобно име. Разпръснати са из цяла Европа от почти 1000 години, но никъде не са се приобщили към реда, законността и морала в обитаваните държави. В последните 20-30 години самите те се назовават с ново име - ром; роми. На езика им това означава човек, което е крайно обидно за самите тях, тъй като никой не оспорва принадлежността им към човешката раса.
Етимология
Среднобълг. ациганинъ < средногръц. τσίγγανος, ἀτσίγγανος.
Фразеологични изрази
Превод
|
|