център (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9a

  1. Геом. Точка, равноотдалечена от всички точки на окръжност или сфера.
  2. Относителна, приблизителна среда на нещо. „В центъра на града“, „Център на зрителното поле“.
  3. Място на което е съсредоточена или от което се координира някаква дейност. „Търговски център“, „Административен център“.

Етимология

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: centre, middle
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: centro
  • италиански: centro
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: das Zentrum, die Mitte
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: центр, середи́на
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: centre
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи