цев

цев (български)

цев ±

ед.ч.		цев
	членувано	цев·та
мн.ч.		це·ви
	членувано	це·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Права тръба
2. Права тръба, използвана в огнестрелно оръжие.
3. Наименование на знака "

Етимология

старобълг. cěvь в цѣв(ь)ница „лира“: лит. šaiva, латв. saiva „макара“ староинд. aṣṭhīvá(nt)- „пищял“ (ast- + cīu̯a-), ест. kääv „макара“, ст.в.нем. scina „пищял“. Балт. форми произлиза от *k'oi-u-, докато слав. форми от *koi-u- (по правилото за втора палатализация к > ц).

Фразеологични изрази

Цев на пушка.

Превод

английски: tube, (на пушка) - barrel арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: κάννη датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: cañón италиански: canna китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Lauf норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: namlu унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• калем, масур
• тръба, дуло