цев
цев (български)
ед.ч. | цев | |
---|---|---|
членувано | цев·та | |
мн.ч. | це·ви | |
членувано | це·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
- Права тръба
- Права тръба, използвана в огнестрелно оръжие.
- Наименование на знака "
Етимология
старобълг. cěvь в цѣв(ь)ница „лира“: лит. šaiva, латв. saiva „макара“ староинд. aṣṭhīvá(nt)- „пищял“ (ast- + cīu̯a-), ест. kääv „макара“, ст.в.нем. scina „пищял“. Балт. форми произлиза от *k'oi-u-, докато слав. форми от *koi-u- (по правилото за втора палатализация к > ц).
Фразеологични изрази
Цев на пушка.
Превод
|