хусар
хусар (български)
ед.ч. | ху·сар | |
---|---|---|
непълен член | ху·са·ря | |
пълен член | ху·са·рят | |
мн.ч. | ху·са·ри | |
членувано | ху·са·ри·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | ху·са·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Конен войник или офицер в някои армии.
Етимология
от нем. Hussar или унг. huszár „лек конник“, което е от старосръб. хусар, старобълг. *xǫsarь, в гръцка транскрипция χονσαρίους = „съгледвач“ (Ceucameni Strategikon, XI в.). *xǫsarь е образувана с помощта на суф. -arь (за професии) от ст.в.нем. Hanse „военна дружина“. Разпространена е в повечето европейски езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
|